ПАРАМИКСОВИРОЗА (Нюкясълска болест)

Отглеждането на гълъби е интересно и увлекателно занимание за много хора по света - то е израз и на желанието, и на умението да се общува с природата и да се опазва животинският свят.
Гълъбовъдите са хора от различни възрасти и професии, но това, което ги обединява, е общото им хоби. Любителите натрупват собствени наблюдения, споделят и опита на другите. Но това не бива в никакъв случай да ги задоволява като единствен източник на информация. За тях ще е по-полезно да съчетаят опита с обективните научни данни - затова ще се спрем на една от най-актуалните заразни болести при гълъбите.
Т. нар. псевдочума по гълъбите е остра, силно контагиозна болест, която засяга главнодомашните гълъби, независимо от тяхната възраст. Освен при гълъбите, парамиксовирозата е наблюдавана и при кокошките, пуйките, фазаните, яребиците, токачките, гъските, патиците, враните, врабците, скорците, папагалите, бухалите. Причинителят на болестта е вирус. Смята се, че той се развива обикновено в определени органи (т.нар. невротропизъм, пневмотропизъм, ентеротропизъм). С тези колебания във вирулентността на щама може да се обясни различната степен на смъртност, която да се наблюдава в различни огнища, появяващи се в една местност, но в различен интервал от време. Освен това, могат да се появят и усложнения поради вторични бактериални инфекции (коли, салмонели, пастьорели). По принцип, азиатските щамове имат много по-висока вирулентност и причиняват доста по-ясно изразени изменения с хеморагичен характер. Много от тях притежават доста по-силно изразена имуногенна способност в сравнение с европейските и американските щамове. Болестта се разпространява чрез пряк и косвен контакт, чрез ексудати, екскрети и останки от инфектирани или умрели птици (пера, месо, вътрешности). Инфекцията прониква през храносмилателния апарат, чрез замърсена храна и вода и през дихателния апарат. Често болестта се пренася чрез пряк контакт посредством мукозите на очите, носа и клоаката.
Наред с болните птици, носител на вируса може да бъде замърсена вода, остатъци от храна и всички предмети, които се използват за обслужване на болните птици. Особено опасни за разпространението на болестта са труповете на умрелите птици, които се изхвърлят на улицата, на сметищата, в локвите или реките. Източници и фактори за разпространение на инфекцията могат да бъдат също и някои свободно живеещи птици - врани, врабци, скорци, които след изяждане на труповете могат да станат механични преносители на инфекцията.
При днешните условия на интезивно гълъбовъдство пренасянето на инфекция от заразени на здрави птици може да стане на изложения, при покупко-продажба и др. Немаловажно е и значението на ектопаразитите - кърлежите, кокошинките и др., които могат да са механични преносители.

КЛИНИЧНИ ПРИЗНАЦИ
Инкубационният период е средно 4-7 дни. Трудно е да се обрисуват в една фиксирана схема клиничните прояви на болестта - това се дължи на вариациите на вирулентността на щамовете, на многообразния тропизъм на вируса, на различната възприемчивост на отделните видове птици и на отделните индивиди от един и същи вид, както и усложненията от бактериален или паразитен характер.
Според начина на протичане, в клиничен аспект се различават 3 форми на болестта.

СВРЪХ ОСТРА ФОРМА
Тя се характеризира с внезапно появяване и с бързо протичане -често гълъбите умират, без да са проявили типични признаци на заболяване. При по-бавно развитие, заболяването засяга предимно пиленцата. Признаците засягат най-вече предимно дихателния апарат и се проявяват с трудно дишане, дишане с отворена човка, при пиленцата - с постоянно пиукане. Общите признаци са много тежки: силна хипертермия, отпадналост, липса на апетит. Смъртта обикновено настъпва в продължение на 24 - 36 часа.

ОСТРА ФОРМА
Тя се среща най-често у нас. Респираторните признаци са ясно изразени: те започват с често тръскане на главата, придружено с пърхане - веднага след това се появяват признаците на ларинготрахеит. Тези нервни признаци са придружени винаги с тежка сънливост на птиците. Гълъбите са омърлушени, имат повишена температура, не приемат храната, застават в „пингвинова стойка", снасят яйца на земята.
Поради действието на бактерии, причиняващи вторична инфекция (салмонели, коки, пастьорели), клиничната картина се усложнява и от проблеми с храносмилателния апарат (диария със зеленикави вонящи изпражнения).
При тази форма, в известен брой птици могат да се наблюдават също и нервни признаци: еластични контракции, парализа на крайниците и тортиколос. Смъртността е много висока - над 90%, и почти всички птици умират в продължение на 3-5 дни след появата на първите признаци.

ПОД ОСТРА ФОРМА
Характеризира се с внезапно настъпване на нервни прояви. Наглед гълъбите са в добро състояние, но проявяват внезапни смущения в движението: птиците стоят сгушени на едно място, наблюдават се запитания, атаксия, нарушение на равновесието. Гълъбите се подпират на опашките си. Наблюдават се едно- или двустранни парези на крилата и краката.

Боледуването при тази форма е по-продължително и смъртността е по-ниска, отколкото при другите форми. При една част от птиците може да настъпи спонтанно оздравяване - при някои възстановяването е пълно, при други остават трайни дефекти на краката, шията и крилата.

ЛЕЧЕНИЕ И ПРОФИЛАКТИКА
Като се има предвид вирусният характер на заболяването, то трудно се поддава на лекуване. Но трябва да се знае, че колкото по-рано започне лечението, толкова по-голям е шансът за оздравяване. Някои автори съобщават, че са получили чувствително намаление на смъртността чрез даване на фармазин Пулвис във водата за пиене или фармазин 200 (инжективен), в комбинация с витамин В комплекс и Селед. След 5 - 6-дневно лечение състоянието на гълъбите се подобрява значително. Ние пък получихме много добри резултати с инжективен разтвор на Спектам, витамин В комплекс и Селед, в продължение на 3 дни.
Строгото спазване на профилактичните мерки при чумните инфекции сред птиците позволява да се намалят значително източниците на инфекция и се ограничава разпространението на болестта. Най-добре е всеки стопанин да вземе самозащитни мерки. Те се състоят главно в максимална предпазливост при закупуването на птици -новодоставените птици се държат под карантина в специално отделени места най-малко 10 дни.
На второ място, системно трябва да се прибягва до ваксиниране - особено в районите, където върлува болестта. Ваксината Nobivac Paramyxo се използва за ваксиниране на гълъби; дозата е 0.25ml на птица, инжектирана подкожно в задната част на врата. Препоръчва се ежегодно реваксиниране. Всички млади птици трябва да бъдат ваксинирани поне веднъж 14 дни преди влизането в контакт с птици от друго ято. Трябва да се ваксинират само здрави птици.
Гълъби, инжектирани с маслено-емулсионни инактивирани ваксини, в много редки случаи показват странична реакция, проявяваща се като шок. Ваксината се съхранява на тъмно при +2 - +8 градуса. Не се замразява. Преди използването тя енергично се разклаща. Когато веднъж се отвори, съдържанието на шишенцето се използва напълно. Действа се само със стерилни инструменти.
Един път месечно гълъбарниците трябва да се дезинфекцират с 5% разтвор на формалин, 5% разтвор на хлорамин, 5-10% разтвор на сода каустик, хлорна вар и др. Посещението на чужди хора в помещенията трябва да е ограничено до минимум, а при покупко-продажби да се обръща внимание на здравословното състояние на птиците. При промяна в поведението им незабавно се търси помощта на ветеринарен специалист.


ПАРАМИКСОВИРОЗА
(Нюкясълска болест)

Вирусната инфекция Парамиксовироза нанася съществени щети на гълъбовъдството, тя е високо контактна болест по домашните и свободно живеещите гълъби. Не рядко заболяването протича във връзка със салмонелозата и определянето на диагнозата е затруднено.Причинител на заболяването е парамиксо – вирус, който е подобен на вируса на Нюкясълската болест. Предразполагащи фактори за заболяването са: лоша хигиена, пренаселеност в гълъбарника, некачествена храна, замърсена вода за пиене, участия в изложби, силното физическо натоварване и не навременна дезинфекция.
Към заболяването са предразположени както по-младите така и възрастните гълъби. Но най-голяма опасност представлява заразяването на младите птици, при тях заболяването протича в тежка форма.
Заразяването се осъществява чрез директен контакт на заразени птици със здрави, а така също със замърсени хранилки, поилки, храна и диви птици.
Клиничните признаци в началото на заболяването не са характерни: отчита се вялост, угнетено състояние, перата са разрошени, гълъбите стоят на кокошинени със затворени очи, жаждата се повишава. След 4-5 дена от началото на заболяването възниква нарушаване на координацията на движението, изпражненията са белезникаво воднисти, а в отделни случаи са оцветени в зелен цвят клоаката е силно зацапана . По нататък се развиват нервно паралитични признаци, които се усилват. В този стадий се нарушава приема на вода и храна, апетита е намален. Гълъбите завъртат главите и правят кръгови движения на място, или постоянен стремеж за движение назад. При опит за полет се блъскат и падат на земята,а в последствие летателната способност на гълъбите е загубена. Болните птици са с повишена плашливост и светлобоязън.
Изхода от заболяването е различен. В повечето случаи гълъбите умират от изтощение в следствие затруднено приемани на храна и вода и на поражение на участъци на главния мозък, а в други болестта преминава в хронична и периодично се проявява. В тежките случаи на заболяването с поражение на нервната система процеса е необратим.
Поставянето на диагнозата и клиничните признаци на заболяването не представлява трудност да се установят, но парамиксовирозата може да бъде сбъркана със салмонелоза, орнитозата, аватаминоза В1 и чума.
Взимайки предвид,че парамиксовирозата е вирусно заболяване, лекуването е много трудно дори бих казал невъзможно. В зависимост от вирулентността на вируса и съпротивителната способност на всеки гълъб индивидуално,някои птици си изграждат имунитет.
Тъй като вирусните заболявания не се лекуват с антибиотици, трябва да се наблегне на профилактиката. По-важния вариант е следния: не допускане на нови птици,птици които са били изнасяни по изложби без да са преминали 20-25 дни през карантинно помещение; ограничаване на контакта с диви птици (волиерите трябва да са покрити и да са със ситна мрежа); борба с гризачите; дезинфекциране на гълъбарниците.
Втория вариант за профилактика е ваксиниране на гълъбите съc следните ваксини:
- Nobi-vac Paramyxo на фирма Intervet
- Colombovac PMV на фирма Solvay
Препоръчва се всяка година реваксиниране.
Добър лечебен ефект,но не доказан е лечение на гълъбите от вторична инфекция с антибиотици (лично наблюдение) 5-7 дневно прилагане на следните препарати във водата за пиене:
- Хлорамфеникол
- Селед
- Витамин В1
Винаги се допитвайте до мнението на ветеринарните специалисти.

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook