КАК ДА ПРОИЗВЕЖДАМЕ ДОБРЕ ГЪЛЪБИ – ОСНОВНИ МЕТОДИ НА СЕЛЕКЦИЯ

Думата произвеждам може да шокира някои читатели. Въпреки, че става въпрос точно за произвеждане на хубави гълъби, ако искаме да се занимаваме с истинско гълъбовъдство. Произвеждането на хубав гълъб е цел, която всеки гълъбар би искал да постигне.
Колко пъти сме виждали гълъбари да напредват, защото имат един или няколко забележителни гълъба. Но в деня, когато този или тези пощенски гълъби изчезнат, свършено е. Гълъбарят се връща към голямата група на анонимните, които се класират много рядко или никога.
Истинският проблем не е да имаш хубави гълъби, а да знаеш как да ги възпроизвеждаш. Всъщност да имаш хубави гълъби не е много трудно. С пари (ако гълъбарят има нужните средства) може да получи от един - шампион и ако не е лош любител, да получи от потомството пощенски гълъби на шампиона един или повече и да блесне за известно време. Един не така страстен любител или неразполагащ с толкова пари може да чака случайността и провидението да му донесат обект от класа. Това става, зная много такива случаи, но по отношение на броя на съществуващите гълъби те са нищожно количество. Най-често използваният от аматьорите "метод", за да имат добри млади, е да свържат добър с добра или поне най-добрите. Тези най-добри всъщност често са най-малко лошите, което не е едно и също. Но чифтосването на два наистина добри гълъба не дава често очаквания резултат. Причината за това е проста: белезите, които създават хубави гълъби, се онаследяват слабо. В този случай може да се разчита само на късмет и на случайност.
Познавам добри гълъбовъди, които имат дарба. Те са такава рядкост, както и изключителните гълъби, получени от съчетаването на добър с добра. Но тези гълъбовъди, макар и да са шампиони, не допринасят много за гълъбарския спорт, тъй като не са в състояние да предадат дарбата си. Без техника дарбата е само една мания.
Само научните и широко експериментирани методи задържат вниманието ми. В края на ХІХ век Феликс Жиго откри пътя на научното гълъбовъдство. По-късно д-р Брикус също не му отстъпи, като създаде пощенски гълъби от забележителни раси, с особено предаващи се белези.
Няма да цитирам имена на още живи гълъбовъди, чийто принцип за възпроизводство е на научни основи. Те са всъщност доста и това би могло да доведе до полемика, което не е моя цел. Но не в Европа трябва да се търсят основите и източниците на научното гълъбовъдство. Методите, които ще опиша, се използват почти от половин век от животновъдите в САЩ. Ето защо термините са английски. Тези методи за селекция се използват при всички видове птицевъдство. В птицевъдството очевидно е по-лесно да се съди за резултатите, тъй като всичко е видимо и осезаемо. Птицевъдът може да претегли птиците, да съди по крилата, да види различните предавания на видими белези, а също и да преброи яйцата, за да селекционира носачките. За гълъбарите, които вярват най-вече в способностите за ориентиране (като мен), се подразбира, че трябва да чакат повече, за да съдят за резултатите. Тъй като проблема за наследствеността е глобален за всеки животински вид, ние трябва да използваме същите методи като птицевъдите.
Всички американски методи произтичат от работа при кръвно родство. На практика трите метода се сливат и допълват. Кръвното родство има за цел да разбие или да фиксира качествата. Трябва да знаем, че кръвното родство сумира или стабилизира, както качествата така и недостатъците. Очевидно е, че трябва да съединим роднински обекти, които притежават едни и същи качества, но никога едни и същи недостатъци. Това е абсолютно правило. Трудността е най-вече в способностите на животновъда да прецени качествата и недостатъците...
Много любители свързват кръвното родство, без да знаят защо. Всъщност, ако не притежаваш гълъб със стойност, кръвното смешателство няма да има голям ефект. Еднокръвното отглеждане от посредствено или средно потекло не е оправдано. Ако нямате гълъби с голяма стойност, най-добре е да кръстосате, докато евентуално "получите" един добър. Едва тогава от този добър можете да предприемете развъждането. Но това е една много сложна област и аз ще се огранича в това експозе с най-простото и най-бързото, т.е. развъждане, направено с обект, принадлежащ на потомство със стойност. Ще се придържам към това, считайки, че всяка друга теория зависи в голяма степен от националната лотария или от Мадам Солей.
Не мислете, че тези теории и практики са новост, която искам да лансирам. Те ще се сторят революционни само на мнозинството гълъбари, които са много изостанали. Познавам птицевъди, зайцевъди, отглеждащи канарчета, и добри рибовъди, които използват тези методи повече от 30 години.

ИНБРИЪДИНГ
Това е най-простият и незабавно осъществяващ се метод. Състои се в чифтосване на шампион или произхождащ от шампион от най-чисто потомство със сина или дъщеря му. Този син или дъщеря ще има най-голяма възможна прилика със своя родител, ставайки негов партньор. Този обект не трябва да има никакъв видим недостатък.
Методът има предимството да фиксира много бързо белезите на изходния гълъб, избран като еталон. Ако за нещастие недостатъкът, общ за двойката гълъби, е останал незабелязан, той ще бъде подсилен в поколението. Когато човек има известен опит при чифтосването по кръвно родство, обикновено избягва това затруднение.
Гълъбчетата, произлезли от тези двойки чрез "Инбрийдинг", няма да бъдат непременно добри пощенски гълъби, дори напротив. Но те ще бъдат родоначалници на цяло потекло, което ще създаде добри и екстра от лошите, разбира се.

КРОСБРИЙДИНГ
Този принцип също е прост. Трябва обаче да притежаваме обекти от две много чисти потомства. Кръстосват се два гълъба от чисто, но различно потомство и се получават максимален брой пощенски гълъби с голяма стойност. За да имате добри пощенски гълъби, това е най-добрият и най-бързият начин. Той естествено, изисква да притежавате две еднокръвни потекла със стойност, което не за всеки гълъбар е възможно. Ако сте осъществили предишната година "инбрийдинг", описан по-горе, с два гълъба от добро потекло, ще направите чифтосване "кросбрийдинг" без проблем. Това е един забележителен метод за кръстосване, като и двата расови гълъба за разплод прибавят качествата на тяхното поколение. Уви, всеки медал има обратна страна. "Кросбрийдинг" произвежда много пощенски гълъби с голяма стойност при пътуване, но няма продължителност, т.е. пощенските гълъби, създадени чрез кръстосване, колкото и да са добри, са често обикновено посредствени гълъби за разплод. Те могат да печелят награди на конкурси, но не трябва да се разчита на тях за осигуряване на продължителността на потомството.
Този метод е много широко използван от птицевъдите на кокошки за месо и на носачки. Тези птицевъди имат много чисти расови птици, кръстосват ги и получават забележителни расови образци, далеч превъзхождащи родителите. Такива са кокошките за търговия. Те също не дават нещо особено при производство. За две или три поколения силата на кръстоската и основните качества на техните прадеди изчезват.

УЪТБРИЙДИНГ
Това е методът, използван от много европейски шампиони. Англичаните и германците са както изглежда, най-големите привърженици на този метод. Във Франция също някои шампиони го използват и го наричат често "втора закалка".
Начинът е прост и рентабилен по отношение на създаването на пощенски гълъби, така и за създаване на расови гълъби за разплод.
Като начало ви трябва, разбира се един добър гълъб, колкото се може от по-добро потекло. После работите по близкото кръвно родство. Като достигнете истинска колония, хомогенна по своите белези и качества, процедирате по уътбрийдинг.
За да го осъществите, търсите при друг любител чудесна птица и близка до типа, който вече притежавате. Този нов пощенски гълъб ще бъде съвъкуплен с най-чистите и типични представители на вашата добра колония. След това вливане на нова кръв ще се върнете незабавно към основното отглеждане, като съчетавате повече или по-малко близки птици.
Можете да прибягвате към вливане на чужда кръв всеки две до три години според значенеито на колонията.
Благосклонен съм към този метод и ви го препоръчвам най-много. Този метод, за любител с известна сръчност и интерес към генетиката, е най-лесно осъществим. Това е гълъбовъдство, достъпно за средния любител и още повече с тази техника не е необходимо да притежавате голяма колония.

КЛОД ИНЕНБЕРГЕР
/Превод от националния бюлетин на Белгийската кралска федерация на гълъбовъдите./

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook