Вход Търсене Чат

Софийски бенкалия

Потребители отглеждащи породата:
Ако и Вие отглеждате тази порода, натиснете бутона "ОТГЛЕЖДАМ ПОРОДАТА".

-> Мнения и оценки (5)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Снимка на гълъбСОФИЙСКИ БЕНКАЛИЯ

СТАНДАРТ /приет 2008г. от СГБ/

Това е чисто софийска порода, отглеждана в София и околността от дълги години. До сега се наричаше софийски бял гълъб, за да се различава от пазарджишкия бенкалия, с когото си приличат в шарката. Но различията между двете породи са много и съществени. В последните 15-20 години, на изложби породите се състезават като самостоятелни, а софийският гълъб вече навсякъде - в страната и в чужбина се назовава бенкалия.
Сегашният си вид породата получава в последните 30-40 години. Става въпрос за издигнатото чело, много дългото тяло и почти черната горна част на опашката.
Наред с тези нови качества гълъбът е запазил своите отлични летателни способности и склонност към акробатични изпълнения във въздуха.
Тяло - малко по-едро от това на уличния гълъб. Държи се леко изправено, но в никакъв случай силно изпъчено.
Глава - средно голяма, нежна, особено при женските, заоблена, със съвсем леко заравнено теме. Челото е високо и широко, като височината му е впечатляваща.
Очи - маслинени.
Очни пръстени - средни, но много нежни и млечно бели.
Клюн - бял, масивен, по-дълъг от среден, леко закривен. Клюнът и челото сключват почти прав ъгъл.
Ноздри - слабо изразени, нежни, напрашени в бяло.
Врат - среден, държи се почти отвесно.
Гърди - широки, силни, заоблени. Не са изпъкнали.
Гръб - широк в раменете, като към опашката плавно се стеснява, в една линия с нея.
Крила - дълги, с широки и здрави махови пера. Лежат леко поставени върху опашката или близко под нея, когато гълъбът се задява с други птици или гони женската си. Малките покривни перца на крилата при някои екземпляри са леко накъдрени, което не се счита за грешка.
Опашка - дълга и широка, с формата на лека дъга. Състои се от 14 до 16 здрави, широки, добре застъпващи се пера.
Крака - средно дълги, боси, червени, с бели нокти.
Оперението на гълъба е богато. Перушината е мека и еластична, покрита обилно с бял прашец.
Шарка - гълъбът е чисто бял, като само горната възглавничка на опашката и краищата (на 1/3 от дължината) на кормилните пера са оцветени в черно.
Големи грешки: ниско чело, продълговата или ръбеста глава, сплескано теме, къс или тънък клюн, червенеещи или розовеещи очни пръстени, перлови очи, висящи крила, опашка на стъпала, раздвоено перо в опашката.
Малки грешки: по-дебел клюн, много къс клюн, високи крака, тънък или много дебел врат, по-слабо оцветяване на възглавничката или на кормилните пера.
Оценка: общ вид, цвят на очите и очните пръстени, окраска, опашка, крака, форма на главата.
Пръстен - 7 мм.


ОЩЕ ПО СТАНДАРТА НА СОФИЙСКИЯ БЯЛ ДОНЕК (БЕНКАЛИЯ, БОМБЕЛИЯ)

Произход: Белият гълъб се отглежда в София от дълги години. И най-възрастните гълъбовъди си спомнят, че това е била една от основните породи. От 30-40 години чрез селекция се получава тъй наречения "бенкалия", бял гълъб, който има оцветени пера над опашката, както и оцветяване на периферията на опашните пера. Подобен гълъб се отглежда и в Пазарджик, Пещера и Хасково. От 1970-71 г. започва усилена селекция за изменение формата на главата, с цел да се получи много високо, отсечено право от клюна и дори изпъкнало напред чело и максимално оцветяване на перата над опашката и самата опашка. Това рязко отличава софийския бял от останалите "братовчеди", така че в днешния се вид гълъбът съществува от 30-тина години. Болшинството от гълъбите играят (премятат се), но това не им пречи да бъдат отлични летачи.
Общ изглед: Държи тялото леко изправено, не водоравно, но в никакъв случай гълъбът не е изпъчен. Гърдите са средно широки, добре заоблени. Както летателните, така и опашните пера са удължени, което придава и такъв вид на гълъба (ценят се по-дългите екземпляри). Гълъбът е темпераментен и жизнен.
Глава: Съръзмерна на тялото, нежна, особено при женските. Челото е високо и широко. Желателно е височината да надминава ширината. Главата е кръгла с леко заравняване на темето.
Очи: Тъмни, маслинен цвят. Околоочията не са големи, но са много нежни и бели.
Клюн: Клюнът е бял, плътен, малко над средната дължина, особено горната част, леко закривен. Ноздрите са слабо развити, гладки и бяло напрашени. Линията между клюна и челото трябва да бъде права (правилно отсечен).
Врат: Сравнително дълъг, което благоприятства за хубавата "лебедова" извивка. Към главата вратът изтънява. Държи се обикновено в отвесно положение.
Гърди: Средно развити, заоблени, неизпъкнали.
Гръб: По-широк при рамената като вретеновидно се стеснява до началото на опашката.
Крила: Крилата са дълги, с широки и добре разположени летателни пера, поставени ниско на нивото на опашката, а много чести и малко под опашката, което придава особена грациозност на гълъба. Някои от късите покривин пера на крилото са леко къдрави.
Опашка: Дълга, състояща се от 12 - 16 пера, които стоят леко разтворени. Желателно е всички пера да бъдат оцветени в края (1/3 от дължината) и по цялата периферия. Когато се разтвори при излитане и кацане е особено красива (като ветрило). Късите пера над опашката също трябва да са периферно оцветени.
Крака: Средно високи, розово-червени, а ноктите са бели.
Перушина: Богато оперен гълъб. Перушината е мека и еластична, покрита с бял прах, когато гълъбът е чист.
Окраска: Гълъбът е бял, а оцветяването на перата на опашката и над опашката е в черно.
Грешки: Ниско чело, продълговата и равна на темето глава, къс и тънък клюн. Шарена опашка, розови околоочия и керемиден оттенък на ириса. Не е желателно и плътно оцветяване на перата над опашката, както и изцяло черни пера на опашката, нарушаване на правата линия между челото и клюна.