Всичко написано за Софийския шарен качулат ( Тажлия ) гълъб се отнася и за този без качула освен липста на качул, структурата и размера. За разлика от Тажлиите, Софийския шарен гълъб ( дюзбаш ) е по дълъг сравнително, стойката не му е почти водоравна и гърдите са тесни с раменете сочещи навътре.
За пръв път породата е описана през 1900 година, като се набляга главно на летателните й качества. Това ни дава основание да смятаме, че създаването и е преди повече от 150 години.
Това е гълъб с жив темперамент, интересна окраска и добри летателни качества. За разлика от Софийския с качул, гълъбите без качул нямат акробатични качестра. Има много любители, които са посветили целия си живот за подобряването на тази порода. Развъжда се предимно в град София и Софийска област
Тяло – като на обикновен уличен гълъб. Мерено от върха на човката, до края на опашката не по-късо от 35 см. Покрито с гъста и стегната перушина.Стойката му почти водоравна с тесни гърди и рамене сочещи навътре.
Глава – валчеста с широко и високо чело, което се издига почти отвесно. Гледана отстрани главата изглежда малко ъгловата. За разлика от ( Тажлията), ( Дюзбаша ) е с малко по малка глава.
Клюн – средно дълъг и дебел, с леко завита надолу горна част. При черните, сините и тъмните цветове клюнът е с рогов цвят, при червените и жълтите е бял, а при другите междинни цветове варира от светъл до рогов.
Очи – бисерни, с възможно по-светъл ирис.
Очни пръстени – гладки, нежни, не много големи, светли при всички цветове.
Врат – къс, леко извит.
Гърди – тесни с рамене сочещи навътре.
Крила – дълги. Стремежът е да се носят под опашката ( япия ).
Опашка – дълга, събрана на 2,3 пера погледната отгоре, с 12 пера.
Крака – средно къси, червени, без оперение. При черните и сребристо сивите са тъмно червени, а при червените и жълтите са светло червени.При тъмните цветове краката при младите се тъмни, но с възрастта стават червени.
Цвят – основните цветове са бял, черен( сеях ), червен ( зумрен ), жълт (кула ) и сив ( юдия ), син( гьок ) ( Развъжда се още и в междинни цветове – опушено сив, сребристо сив, тъмно червен с черен оттенък( каналия ), сиво-червен, ръждиво-червен, сиво-жълт (ръждив ), синьо-жълт, бледожълт. В наши дни цветните ( дюзбаши ) почти не се срещат. има някои гълъбовъди, които се опитват да върнат цветните, но процеса е почтни необратим. В момента се срещат само черни цветове ( сеях ), кафяво-черен ( заврак ) и бял.
Шарка: Основните шарки,които се допускат до изложба са два вида Карабаш и Балакчия
1. Затворен белощитник – (Карабаш) – цветни са главата, гърдите и крилата (всички летателни и покривни пера), с изключение на раменете и гърба, където се очертава правилен бял кръг от малки покривни пера. белият гръб започва високо от където започва качула при ( Тажлията ). Опашката е бяла. Колкото е по широк основния цвят на гърдите, толкова е по качествена шарката, когато гърдите са с основния цвят на гълъба и не се прекъсва с бял шал се нарича ( Каплан карабаш ).
2. Отворен белощитник – ( Балакчия ) същата шарка с тази разлика, че само летателните крайни пера трябва да са с основния цвят на гълъба и поне 10 на брой. При (балакчията)трябва задължително отпреде на гърдите да са вързани! Колкото по широко, толкова по добре, а когато гръдите са плътни изцяло с основния цвят на гълъба без да е прекъснат с бял шал е перфектната шарка, която вече носи наименованието ( Каплан балакчия ).
Големи грешки: бисерни очи при белите, тъмни очи при цветните, различно оцветени очи, дълъг клюн, черен клюн при жълти, червени, бели, цветни очни пръстени, ниско чело, тигрова шарка, високи крака, облечени крака, широкои късо тяло, широки рамене, изправено тяло, силно размит основен цвят, цветни пера в опашката.
Малки грешки: крила над опашката, няколко бели перца в основния цвят, цветни перца в бялото петно на гърба, цветни перца в белия шал, бели пера между летателните(първи ред), ниско започване на белия гръб при затворените ( попче ), бели перца по главата (келебеци ), леко избеляване на основния цвят по главата и края на крилата.
Пръстен – 7 мм.
Виж още от: Galabari.net
Адмирацй за нарисаното. Жалко за загубата на красивите цветни дюзбаши. С уважение. Васил