сряда, 10 април 2019 г.

Старазагорски арап и сяр



СТАРАЗАГОРСКИ АРАП И СЯР






История: Като е видно от името, този тип гълъби се отглеждат в Старозагорска и Новозагорска област. За пръв път тези гълъби са описани в книгата на Стефан Тончев ,,Отглеждане на гълъби’’ на страници 50, 51 и 52. Книгата е издадена от издателство ,,Земиздат’’ през 1969 година.

  За съжаление тази порода гълъби губи от своята популярност, когато България започва да се индустриализира. Хората мигрират от селата към градовете в стремежа си за по-добър живот и заживяват в жилищни комплекси, където е почти невъзможно да се отглеждат гълъби. Този тип птици обичат гълъбарниците им да са на земятa и когато имат достъп до свободно летене да прелитат от покрив на покрив да припляскват силно с крила, с една дума обичат селските дворове. В поколенията  гълъбовъдите, които са с изявен интерес към тази порода  са се стремили птиците да са с интензивен черен цвят, който да е в контраст с восъчно-белия клюн и околоочие, а очите да са с изключителен перлен цвят, което води до изяществото и красотата на породата. 

През 70-те години на миналия век  тази местна порода гълъби са  отглеждали гълъбовъди като : Бай Митьо бояджията родом от с. Трънково - Старозагорско, Бай Стоян родом от с. Стоил Войвода - Новозагорско, Бай Киро полицая от Стара Загора, Петър Канзамала от с. Любенова махала - Новозагорско, Динко Боев от Нова Загора, Добрин Минчев с. Коларово – Старозагорско и много други.


 В днешно време след като се възстанови гълъбовъдното дружество ,,Ески Зара 2010’’ в град Стара Загора се стигна до откриване на секция – ,,изложбени гълъби’’, а от там и по-голям интерес към старите породи гълъби в региона като старазагорски арап и сяр и старазагорския шарен (ямалия). На общо събрание се взе решение за членство ни в СГРДДЖ във България и изготвяне на проекто-стандарт на по-горе споменатите породи гълъби и представянето им пред гълъбовъдната общественост. Днес птиците се отглеждат в същите географски райони от гълъбовъди като : Йордан Милков гр. Нова Загора, Димитър Димитров гр. Николаево - Старазагорско, Съби Колев град Гурково, Емил Минчев с.Габарево Старазагорско, Сашо Сарандев гр. Нова Загора, Иван Маринов с. Любенова Махала, Добрин Минчев с. Коларово - Старазагорско, и други, колеги милеещи за съхраняването на тази уникална порода гълъби.



СТАРАЗАГОРСКИ  АРАП



СТАРАЗАГОРСКИ СЯР




1.Глава: средно нежна при мъжките екземпляри до нежна при женските. Челото образува видим ъгъл спрямо темето, но не силно подчертан. Темето също образува ъгъл спрямо врата, но не толкова забележим съпоставяйки го  с ъгъла чело-теме, почти овално преминаващо към врата. Симетрична спрямо тялото, без издатини, с характерно плоско теме.

2.Клюн: – широк в основата, къс до среден на дължина, като горната част е с леко извит връх. Цветът е восъчно бял, като е възможно при младите птици да има черно петънце в предната  горна част на клюна, което на по-късен етап от развитието на птицата задължително изчезва.

4. Очи и околоочие: Очите са с перлен (бисерен) цвят, при сяровете се наблюдават гълъби с зеленикав или синкав до сивкъв отенък. Околоочието е с цвета на човката с нежна текстура която с възрастта може да загрубее особено при мъжките екземпляри. 


3.Ноздри (гъби) – средни с бял до розов цвят и грапавина,  която се увеличава с възрастта /напрашени в бяло/. По-силно изразени при мъжките екземпляри.


5.Врат: – леко удължен до дълъг, с нежна извивка, без трептене, преминаващ в широки гърди и равен гръб.

6.Крила: – носени под опашката, с правилно подредени и прилепнали пера по капаците, стегнати, сравнително дълги и широки – дължината е приблизително равна с дължината на опашката. Допустимо е върховете им да се кръстосват с 1-2 см. Опират в земята.

7.Опашка: дълга, гледана отзад - плоска или съвсем леко дъговидна, с добре застъпени, дълги и широки 14 до 18 пера. Равна или по-широка от гърдите. Гледана отгоре трябва да е плавно заоблена в крайните 2-3 пера. Повдигната от 30 до 45 градуса спрямо земята.

8.Крака: без оперение, червени, къси до средни на дължина, с къси до средни пръсти завършващи с бели нокти.

9.Външен вид: силна структура на тялото с широки гърди. Гърбът е равен, къс до среден на дължина. В спокойно състояние е желателно да се очертава  леко загатната капула/основата на опашката/. На дължината тялото от предната част на гърдите до основата на опашката е средно, в съотношение  с дължината на опашката е 1 към 1 до 1,5. Оперението е добре прилипнало.

Общото впечатление с което остава наблюдаващия птицата е за съразмерен, средно дълъг до дълъг гълъб. Желателно е гласът да е плътен и завършващ специфично за породата.

10.Стойка/носия/: хоризонтална позиция на тялото, походката е горда, леко люлееща се в опашката.

11.1. Арап: плътен, блестящ, наситен катранено - черен цвят с метални отблясъци по врата и гушата. При младите арапи до втората смяна на перата се допускат леки кафеникави оттенъци по шията и главата. Птиците от тази порода са носители на специфичен рецесивен ген, чието фенотипно изражение при хомозиготните птици  се нарича „сяр”. Сяровете притежават всички характерни черти на арапите описани по-горе, с изключение на цвета на оперението.


СТАРАЗАГОРСКИ АРАПИ


11.2. Сяр: младите птици са с кафяво основно оперение, изключително рядко с оловно-синкаво такова. След първата и окончателно след втората смяна на оперението опашните и маховите пера са бели, като е допустимо в опашката да има 1-2 пера като основния цвят или черни. Може и от двата цвята. Челото, темето до линията на очите и тила също са бели. Границата  между двата цвята на главата не е ясно изразена, а прелива. Възможни са черни пера разпръснати  по основното оцветяване без да е необходимо да са на конкретни места по тялото.



  
СТАРАЗАГОРСКИ СЯРОВЕ



Полет: тежък, с по-бавни движения спрямо останалите породи гълъби за премятане. Преди да започне премятането гълъбът спира линейния си полет, приплясква силно и отчетливо с криле, след което започва и самото въртене-тук целта е птицата да направи няколко премятания , след което да се издигне отново. В последните години тази порода гълъби се срещат рядко и се отглеждат волиерно,  което за в бъдеще неминуемо ще допринесе за намаляване на летателните им способности.

Старазагорски арапи и сярове


Няма коментари:

Публикуване на коментар