Съдържание
Скалният гълъб е най-често срещаната порода гълъби. Градската форма на тази птица е известна на почти всеки човек. Невъзможно е да си представим улиците на градовете без полет и гукане на скален гълъб. Може да се намери по градските улици, в паркове, площади, площади, където със сигурност има някой, който иска да храни скални гълъби. Точно това очакват от човек, който се отнася с разбиране и любов към птицата.
Описание на скалния гълъб
Човек отдавна е свикнал с факта, че до жилището му задължително се установява сив гълъб, чието гукане на покрива на къщата е свързано с мир и спокойствие. От древни времена много народи са показвали почит и уважение към тази птица. За едни гълъбът бил символ на плодородие, за други – на любов и приятелство, за трети – на божествено вдъхновение.
Видът Blue Dove принадлежи към семейството на гълъбите и включва две основни форми, общи за почти всички континенти на земното кълбо.
Диви сиви гълъби, живеещи в природата, далеч от хората.
Дивите сисари са еднакви на външен вид и имат еднакъв синкаво-сив цвят, който се определя от условията на оцеляване и от съображения за безопасност им позволява да се слеят с цялото стадо.
Синантропни гълъби, живеещи до хората.
В същото време сред градските сиви гълъби има индивиди, които имат значителни разлики в цвета на оперението.
Външен вид
Сред другите видове гълъби, сивият гълъб се счита за голяма птица, на второ място по размер след гълъба. Различавайки се един от друг по цвят, сивите гълъби могат иначе да бъдат описани по същия начин:
- дължината на тялото достига 30-35 см, размахът на крилата е от 50 до 60 см;
- теглото може да достигне до 380-400 g;
- цвят на оперението - светло синкав с метален, зеленикав или лилав оттенък на шията;
- крилата са широки и заострени към края, имат две отчетливи напречни ивици с тъмен цвят, а крупата е бяла;
- в лумбалната област има забележително светло петно с размер около 5 см, което се забелязва, когато крилата на птицата са отворени;
- краката на гълъбите могат да бъдат розови до тъмнокафяви, понякога с малко пера;
- очите имат оранжев, жълт или червен ирис;
- клюнът е черен със светъл цер в основата си.
Градските скални гълъби са по-разнообразни по цвят от дивите. В момента, според цветовата схема, те се отличават с 28 вида или морфи. Сред тях има сиви гълъби с кафяви и бели пера. Очевидно това е резултат от кръстосването на улични скални гълъби с опитомени чистокръвни гълъби.
Външно мъжкият скален гълъб може да се различи от женския по по-наситен цвят. Освен това скалният гълъб е малко по-голям от гълъба. Младите птици на възраст 6-7 месеца нямат толкова ярко оперение като възрастните гълъби.
Очите на скален гълъб са в състояние да различат всички нюанси на цветовете, които са достъпни за човешкото око, както и ултравиолетовия диапазон. Гълъбът вижда „по-бързо“ от човек, тъй като окото му може да възприема 75 кадъра в секунда, а човешкото око е само 24. Окото на скалния гълъб не може да бъде заслепено от внезапна светкавица или слънце поради свързващата връзка тъкан, която има способността да променя плътността си своевременно.
Слухът на сизара е добре развит и може да улавя звуци с ниски честоти, които са недостъпни за човешкото възприятие.
Глас
Скалният гълъб се разпознава по гласа – гукането му, с което съпровожда активния си живот, е характерно за цялото семейство и се различава в зависимост от чувството, което изразява:
- подканящо гукане – най-силното, издавано за привличане на вниманието на женската, наподобява воя „гуут… гууут”;
- поканата за гнездото звучи по същия начин като поканата, но в момента, в който женската се приближи, тя се допълва от хриптене;
- песента на гълъба в началото на ухажването прилича на тихо гукане, което се усилва, когато мъжкият е развълнуван и се превръща в силни звуци „guuurrkruu … guurrkruu“;
- за да съобщи за опасност, скалният гълъб издава кратки и остри звуци „gruu … gruuu“;
- гълъбът придружава храненето на пилетата с тихо гукане, подобно на мяукане;
- съскане и щракане се излъчват от пиленцата на гълъбите.
Всъщност има много звуци, издавани от сиви гълъби. Гласовата палитра варира в зависимост от периода, състоянието и възрастта на птицата. Само самите птици и до известна степен хората, изучаващи гълъбите, могат да ги различат.
на движение
Дивият скален гълъб се заселва в планински райони, по скали, в пукнатини или пещери. Не е свикнал да се катери по дърво и не знае как да го прави. Градският скален гълъб се е научил да сяда както на клон на дърво, така и на стреха или покрив на къща.
Гълъбът прекарва целия ден в движение. В търсене на храна той може да лети няколко километра, известен е като отличен пилот. Див индивид може да достигне скорост до 180 км / ч. Домашните гълъби развиват скорост до 100 км/ч. Сив гълъб излита от земята много шумно, шумно махайки с крила. Самият полет във въздуха е силен и целенасочен.
Интересни са наблюденията върху движението на скалния гълъб във въздуха:
- ако трябва да забавите, тогава гълъбът отваря опашката си с „пеперуда“;
- при заплаха от нападение от хищна птица, той сгъва криле и бързо пада;
- крилата, свързани в горната част, помагат да летят в кръг.
Стъпката на птицата, когато се движи по земята, също е особена. Изглежда, че скалният гълъб кима с глава, когато върви. Първо главата се движи напред, след това спира и тялото я настига. По това време изображението се фокусира в ретината на неподвижното око. Този метод на движение помага на гълъба да се ориентира добре в пространството.
разпространение на птици
Дивият скален гълъб живее в планински и равнинни райони с обилна тревиста растителност и близки течащи водоеми. Той не се заселва в горски райони, а предпочита открити площи. Местообитанието му варира в Северна Африка, Южна и Централна Европа и Азия. Понастоящем популациите на дивия скален гълъб са силно намалени и са оцелели само на места, отдалечени от хората.
Синантропен, тоест придружаващ човек, скалният гълъб е често срещан на всички континенти, с изключение на Антарктида. Тези птици могат да бъдат намерени по целия свят. Градският сизар се заселва там, където е възможно безопасно да гнезди и да се храни в най-трудните периоди от годината. В студените сезони дивият гълъб се спуска от планините в низините, а градският гълъб - по-близо до човешките жилища и сметищата.
Подвид скален гълъб
Скалният гълъб от рода на гълъбите (Columba) от семейство Гълъбови (Columbidae) е описан от много изследователи. В Ръководството за гълъбите на мира Дейвид Гибс класифицира скалните гълъби в 12 подвида, които са описани по различно време от орнитолози от различни страни. Всички тези подвидове се различават по интензивността на оцветяването, размера на тялото и ширината на ивицата в долната част на гърба.
Смята се, че в момента само 2 подвида на скалния гълъб живеят в Източна Европа и Централна Азия (територията на бившия СССР).
Columba livia – номинален подвид, обитаващ Източна и Централна Европа, Северна Африка, Азия. Общото оцветяване е малко по-тъмно. В лумбалната област има бяло петно с размери 40-60 mm.
Игнорира светлия гълъб – Туркестански син гълъб, често срещан в планините на Централна Азия. Оцветяването на оперението е малко по-светло от номинативния подвид; има по-ярък метален оттенък на врата. Петното в областта на сакрума е по-често сиво, по-рядко тъмно и още по-рядко – бяло и малко по размер – 20-40 mm.
Беше забелязано, че синантропните скални гълъби, живеещи до човек в момента, са много различни по цвят от техните роднини, описани от орнитолозите преди сто години. Предполага се, че това е резултат от кръстосване с домашни индивиди.
Живот
Сисари живеят в глутници, в които няма йерархия, но мирният квартал е обичаен. Те не извършват сезонни миграции, характерни за много птици, но могат да летят от място на място в търсене на храна. В студено време дивите индивиди се спускат от планините в долините, където е по-лесно да намерят храна, а с настъпването на топлината се връщат у дома. Градските гълъби предпочитат да останат на едно място, като периодично летят на територия от няколко километра.
В дивата природа сивите гълъби изграждат гнездата си в скални пукнатини. Това ги прави труднодостъпни за хищници. Те могат да се заселят и в устията на реките и на равнинни места. Градските индивиди се заселват до човек на места, които им напомнят за природни условия: в таваните на къщите, в кухините на покривите, под гредите на мостове, на камбанариите, водните кули.
Скалните гълъби са дневни и се движат активно през светлата част на деня. Градските гълъби са в състояние да летят до 50 км от гнездото си само в търсене на храна. Сисарите изразходват около 3% от енергията си за такива полети. До здрач те винаги се връщат у дома и спят цяла нощ, пухкави и скрили клюна си в пера. В същото време задълженията на мъжкия включват охрана на гнездото, докато женската спи там.
Дивият гълъб е предпазлив към човек и не му дава възможност да се приближи, той отлита предварително. Градската перната птица е свикнала с човек, очаква храна от него, затова му позволява да се приближи много и дори яде от ръцете му. Рядко се среща самотен скален гълъб. Скалният гълъб винаги се държи на ята.
Характерна особеност на стадото гълъби е да привличат своите събратя на места, благоприятни за живот. Те правят това по време на гнездене и след него. След като избра удобно място за изграждане на гнездо, гълъбът кани не само гълъба там, но и други гълъби да се заселят наблизо и да създадат колония от гълъби, в която се чувства по-безопасно.
Те също така използват изпращане на разузнавачи в търсене на храна. Когато се намери такова място, скаутите се връщат за останалата част от глутницата. Ако има опасност, достатъчно е един да даде знак, тъй като цялото ято моментално се надига.
Храна
Скалните гълъби са всеядни птици. Поради малкия брой развити вкусови рецептори в устата (има само 37 от тях, а човек има около 10), те не са много придирчиви в избора на храна. Основната им диета е растителна храна - семена от диви и култивирани растения, горски плодове. По-рядко гълъбите ядат малки насекоми, червеи. Видът на храната зависи от местообитанието и това, което околната среда може да предложи.
Синантропните индивиди са се приспособили да ядат човешки хранителни отпадъци. Те посещават многолюдни места – градски площади, пазари, както и асансьори, сметища, където лесно намират храна за себе си. Теглото и структурата на тялото не позволяват на гълъбите да кълват зърна от класчета, а само да повдигат падналите на земята. Така те не увреждат земеделските земи.
Отбелязва се, че птиците се стремят първо да ядат големи парчета, преценявайки храната по размер. Не се колебайте да вземете парче, бутайки роднини и спускайки се отгоре. По време на хранене те се държат прилично само по отношение на двойката си. Сивите гълъби се хранят предимно сутрин и през деня, като ядат наведнъж от 17 до 40 g зърна. Ако е възможно, градският гълъб пълни стомаха си с храна до краен предел, а след това и гушата за резерв, както правят хамстерите.
Гълъбите пият вода по различен начин от повечето птици. Сисарите потапят човката си във водата и я изтеглят в себе си, докато другите птици загребват малко количество с човката си и отмятат назад главите си, така че водата да се търкаля през гърлото в стомаха.
Възпроизвеждане
Гълъбите са моногамни птици и образуват постоянни двойки за цял живот. Преди да започне да примамва женската, мъжкият намира и заема място за гнездене. В зависимост от района и неговите климатични условия гнезденето се извършва по различно време. Може да започне в края на февруари, а снасянето на яйца може да се извършва през цялата година. Но основното време за снасяне на яйца при гълъбите е през пролетта, лятото и топлата част на есента.
Преди чифтосването се провежда ритуал на ухажване на гълъб за гълъб. С всичките си движения той се опитва да привлече вниманието й към себе си: танцува, като се движи последователно в едната или другата посока, издува врата си, разперва криле, гука силно, раздухва опашката си. Често през този период мъжкият прави текущи полети: гълъбът се издига, шумно пляскайки с крила, а след това се плъзга, вдигайки крилата си над гърба.
Ако всичко това се приеме от гълъба, тогава мъжът и жената проявяват внимание и привързаност един към друг, почистват перата на своя избраник, целуват се, което им позволява да синхронизират репродуктивните си системи. И след чифтосването мъжкият извършва ритуален полет, шумно размахвайки крилата си.
Гнездата изглеждат крехки, небрежно направени. Те се изграждат от малки клони и суха трева, които гълъбът носи, а гълъбът подрежда строителния материал по свое усмотрение. Гнезденето продължава от 9 до 14 дни. Снасянето на две яйца се извършва от женската с интервал от 2 дни. Гълъбът инкубира основно яйцата. Мъжкият я замества от 10 до 17 часа във времето, когато трябва да се храни и лети до водопоя.
Инкубационният период завършва след 17-19 дни. Кълването на черупката продължава от 18 до 24 часа. Пиленцата на скалния гълъб се появяват едно след друго с интервал от 48 часа. Те са слепи и покрити с рядък жълтеникав пух, на места с напълно оголена кожа.
Първите 7-8 дни родителите хранят пилетата с птиче мляко, което се произвежда в тяхната гуша. Това е много питателна храна с жълтеникава текстура на заквасена сметана и богата на протеини. От такова хранене на втория ден пилетата на скалния гълъб удвояват теглото си. Храненето с мляко се извършва в продължение на 6-7 дни, 3-4 пъти на ден. След това родителите добавят различни семена към млякото. Започвайки от 10-ия ден от раждането, пилетата се хранят със силно навлажнена зърнена смес с малко количество растително мляко.
Пилетата стават крилете вече 33-35 дни след излюпването. По това време женската продължава да инкубира следващата партида яйца. Пубертетът на младите гълъби настъпва на възраст 5-6 месеца. Средната продължителност на живота на дивия скален гълъб е 3-5 години.
Човешко отношение
От древни времена гълъбът е бил почитан като свещена птица. Споменаването му е намерено в ръкописи отпреди 5000 години. В Библията гълъбът присъства в историята за Ной, когато той изпрати птицата да търси земя. Във всички религии гълъбът символизира мира.
Известно е, че скалните гълъби са добри пощальони. От векове хората са използвали помощта им, за да доставят важни съобщения. В помощ на гълъбите в това е способността им винаги да намират пътя към дома, където и да ги заведат. Досега учените не са дали точен отговор как го правят гълъбите. Някои смятат, че птиците се ориентират в космоса от магнитни полета и слънчева светлина. Други твърдят, че сивите гълъби използват ориентири, поставени от човек - следи от тяхната жизнена дейност.
Синантропните гълъби са свикнали с хората и не се страхуват да се приближат, да вземат храна директно от ръцете им. Но в действителност ръчното хранене на гълъби не е толкова безопасно. Тези птици могат да заразят човек с дузина опасни за него болести. Освен това птиците са носители на около 50 вида опасни паразити. Друг проблем, свързан с градските гълъби, е, че те замърсяват с изпражненията си архитектурни паметници и градски сгради.
Дълго време скалните гълъби се използват като селскостопански животни. Отглеждани са за месо, пух, яйца, торове. Преди век гълъбовото месо се е смятало за по-ценно от месото на всяка друга птица.
Според статистиката градските сизари се увеличават, докато дивите намаляват. Необходимо е да се подходи с разбиране към въпроса за съжителството на човек и скален гълъб. Този въпрос не трябва да се оставя на случайността. Помощта при храненето на улични скални гълъби и премахването на болестите по птиците трябва да се извършва от човек разумно.
Заключение
Сивият гълъб е малка птица, чиято употреба човек е намирал по всяко време, използвайки необичайните си способности. Отначало беше пощальон, доставящ важни новини, а след това член на спасителния екип за издирване на изчезнали хора. Човек има какво да научи от гълъбите - преданост и вярност, любов и приятелство - тези качества символизират чистотата на душата и мислите. За да видите в сивия гълъб доброто, което носи на човек, трябва да знаете колкото е възможно повече за него.
