Гълъбовъдна общност
Мнения и оценки (8) Фото галерия
Сподели във Facebook
Отглеждането на гълъби е много разпространено хоби в много региони на Турция. Най-специалния и търсен вид са преметачите, като от този вид най-известни са "Мардините". Те са също така различни видове - без качули, с преден, със заден качул, или с преден и заден, оцветени в черно и бяло, сиво и кафяво, а също така и нашарени на петна, и др.
Сред опитните гълъбари, преметачите са познати най-вече със своите изпълнения във въздуха. Оригиналните преметачи от вида "Мардини" нямат качулки или рогчета по техните глави. Но в следствие на множество кръстоски в наши дни вече се срещат в различни вариации, както с качулка така и с рогче (преден качул) на главата.
Мардините се отличават с техния черен, бял, син или сиво опушен цвят. В различни издания посветени на развъждането на този вид гълъби са описани техниките им на летене, премятане, както и продължителността. Според опитните гълъбари, това което превръща тази порода в особено интересна и ценна, е звука от пляскащите крила на птицата при полет. Преметачите се отличават с този характерен звук поради естеството на физическата структура на тялото. За любителите на тази порода, звука който се чува при пляскането на крилата, звука при излитане или при премятане във въздуха, е най-невероятна симфония произвеждана някога.
Това което превръща техните премятания в гледка, която си струва да се види е ловкостта и майсторството на умелата техника на изпълнение. Колкото по на високо се издига гълъба и колкото по широки лупинги избира да изпълни, колкото повече се спуска към земята с насочен надолу към земята нос, и колкото по-умело и бързо се издига след това, толкова е по-ценен гълъба.
Същевременно, Мардините могат да излитат на всеки 10 до 15 минути, и освен с характерния звук при припляскването с крилата, тяхната ценност се измерва също така и с времетраенето на техния полет в небето.
Развъждането на породата датира още от далечни времена, от преди създаването на Република Турция. Още повече, че почти всички семейства развъждали Мардини. На някои места в Турция даже има архитектурни елементи в някои сгради с формата на тази порода гълъби. Влагането на значителни финансови средства, както и отделяне на доста време на развъждането им не спира любителите на Мардините.
Отглеждането на един малък гълъб до екземпляр притежаващ редица качества не е лесна работа. На първо място трябва да се познава начина на развъждане и тренировки. Тъй като чувството на привързаност към родното място при тези гълъби е много силно. Гълъбарите предпочитат да тренират от малки гълъбите, а не да тренират вече възрастни екземпляри, тъй като рискът да отлетят към дома и да не се върнат е много голям.
Трансформирането на малко гълъбче в изкусен преметач не е толкова лесно колкото изглежда. За да се запознае и привикне малкия гълъб с новия си дом, е необходимо в началото да се завържат двете му криле, и да бъде оставен за около 10 дни да се разхожда из новия си дом. По този начин гълъба опознава дома и се развива чувството му на привързаност. След като крилете му се развържат гълъбчето започва да прехвърча покрай стените и покрива като опознава съседните околности. След известен период от време гълъба е вече готов да полети.
Гълъбарите развъждащи Мардини, трябва да имат познания за времето и въздушните течения. Небето трябва да е чисто и със слънце, вятъра трябва да духа от север на юг. По този начин Мардинът след един два опита завършва полета си и изпълнява премятането докато се връща към дома.
Ястребите са най-големия риск за гълъбите. Другата опасност разбира се е когато птицата се увлече в своето изпълнение и загуби своята навигация.
Различните видове Мардини са с уникални имена във всеки един район на Турция. Мардините включват всички подвидове на пепелявите, белите, небесно сините, Мосулиански, Селджукски, Багадиански, сиво и небесно сини, Розовидни (перата по гърдите напомнят формата на роза), Кашмирски и др., като това са само част от имената им.
Миро е разновидност на породата гълъби позната като Такла. Развъждана основно на територията на Турция, а в последствие и в други страни и региони на Европа. Други разновидности от тази порода са познати под името: Кувейтски, Ресаси, Сари Кафа Сабуни и Мермери. При Миро е характерно индивидуалното летене. По принцип гълъбите не летят самостоятелно на много голяма височина, но тези гълъби са изключение, а по стойка на тялото не се отличават много от другите гълъби. При полет гълъбите са със свити и затворени криле към тялото, а при приземяване на разстояние от 1-1.5 метра от земята си разтварят крилете.
При приземяването трябва да се премятат, удължавайки стойката на тялото. Тази порода е позната в Турция под името Табантакла. Гледачите на тази порода оценяват най вече тези превъртания и удължената стойка на птиците. Тази характеристика е присъща не само за индивидуалните летачи, но и за всички породи висколетачи. След първото превъртане следват още други. Важното е при приземяването да завършват изпълнението със салто. След дълъг полет в небесата соловите летци си почиват, за да възстановят силите си и да полетят на все по далечни разстояния. Един добър соло летач винаги поддържа една и съща посока на полета.
Когато се приземява се върти, върти и накрая достига земята. Описваната порода е безценна за всеки един притежател. Съществуват породи гълъби, при които припляскването с крила не е много отчетливо и звучно, докато при Таклите високо се цени именно звучното припляскване с крила и добре издължената стойка. Развъждането на чистокръвни Такла гълъби не е лесна задача, тъй като те трябва да са с доказано чисто родословно дърво и да не се допуска кръстоска с други породи гълъби.
Затова се изисква голямо търпение и да се съблюдават стандартите за развъждане. Когато два високолетача Такла се извисят в небето, те доста често достигат връхната точка на хоризонта и се изгубват от погледа на гледача. Най-добрите си качества на летене, превъртане и приземяване Таклите показват при индивидуален полет. Таклите са много издръжливи птици и остават дълго в небето докато другите вече са се приземили. Останал сам в небето гълъбът прави широки кръгове, след това започва да се превърта, до момента на неговото приземяване. Поради тази причина Таклите се оставят да летят по единично за да може да се наблюдава красотата на полета и превъртанията.
