Софийски донек

Софийски донек

Породата е близък роднина на пловдивските арапи и чапари, като разликата се свежда до формата на тялото и главата. Отглежда се в София и околността от години, главно заради наситения си цвят и добрите летателни и акробатични умения.

Тяло - малко по-едро от това на уличния гълъб, леко изправено.
Глава - средно голяма, като при мъжките е подчертано по-едра, добре заоблена, без грапавини. Няма качулка. Челото е добре изразено.
Клюн - дебел, дълъг, чисто бял. С челото образуват почти прав ъгъл.
Ноздри - нормални, светли, напрашени в бяло.
Очи - перлови, доста големи, със светъл ирис.
Очни пръстени - гладки, големи, бели. Поне два пръстена.
Врат - средно дълъг и дебел. Държи се почти вертикално.
Гърди - силни, заоблени и леко изпъкнали.
Гръб - широк, плавно стесняващ се към опашката и в една линия с нея.
Крила - широки и силни. Носят се над опашката и достигат на 2,5 см от нейния край.
Крака - средно високи, без оперение, червени, с бели нокти.
Опашка - нормална на ширина и дължина. Има 14 пера.
Породата се отглежда в черен цвят и по-рядко син и опушено син. Вариантите са два - едноцветен и белокраен, който е с 3 до 5 бели крайни махови пера на крилата. Вторият вариант е известен като софийски белокраен.

Големи грешки: дребно тяло, тесни гърди, извит гръб, клюна и главата в една непрекъсната линия, тясна опашка, разцепено перо в опашката, високи крака, цветен ирис или очни пръстени, оцветен клюн, изгърбен клюн, груба, ръбеста глава, бели пера в опашката или по тялото, повече от две бели пера разлика в крилата, повече от 7 или по-малко от 3 бели пера на крилата при белокрайния.

Малки грешки: разлика в броя на белите пера до 1 бр., малко тъмно петно на върха на клюна при млади птици, леко избеляване цвета по опашката и главата.

Пръстен - 7 мм.