Гълъб хралупар

Голдуп

Columba oenas Linnaeus, 1758

Разред Гълъбоподобни (Columbiformes)

Семейство Гълъбови (Columbidae)

Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [А4с]; ЗБР-ІІІ.

Общо разпространение. Европейско-туркестански вид с гнездови ареал от Ирландия до Казахстан, средиземноморското крайбрежие на Северозападна Африка, Турция, Ирак, Иран. Заселва Западна Европа през XIX и XX в.

Разпространение и численост в България. Постоянен и преминаващ. В миналото е бил разпространен из цялата страна [1]. В Северна България започва да намалява през 40-те години на XX в. [2], а до 1980 г. и върху по-голямата част от гнездовата му територия [3]. Намаляването на числеността му е отбелязана в 87 горски стопанства (Ж. Спиридонов, Л. Милева – непубл. данни от анкета с горските стопанства в страната, 1989 г.). Гнездовата територия значително намалява в Западна и Централна Стара планина, Средна гора, Западните гранични планини, Лудогорието. Няма промени в Странджа и в Рило-Родопския масив [3, 4]. Числеността се оценява на 250–400 гнездещи двойки [5].

Местообитания. Стари букови, буково-иглолистни, дъбови, иглолистни, крайречни и заливни гори от равнините до 2000 m н. в. [3, 6, 7, 8].

Биология. Долита през февруари–април; отлита октомври–ноември. Някои птици зимуват в страната. Гнездовият период е от средата на март до средата на август [3, 9]. Гнезди в дупки от черен кълвач или в хралупи на височина до 25 m, рядко в скали [10, 11, 12]. Има 2 или 3 люпила, обикновено с по 2 яйца; в Русия до 4 люпила [13]. Мъти 16–18 дни, предимно женската птица. Младите остават в гнездото 27–28, понякога само 20 дни [10]. В стара букова гора в Централна Стара планина на площ 45 ha са установени 4 гнездещи двойки [14]. За по-голяма част от ареала се посочва плътност 0,2–4 двойки/1000 ha [6].

Близки видове. Някои полудиви гълъби.

Отрицателно действащи фактори. Изсичане на старите гори. Възможно е отравяне от третирано с пестициди житно зърно [15].

Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Обявяването на НП "Централен Балкан","Пирин" и "Рила" и на ПП "Странджа", "Рилски манастир", "Сините камъни" и "Българка". Около 30% от популацията гнезди в защитени територии.

Необходими мерки за опазване. Обявяване на природни паркове в Западна Стара планина, Котленска планина, Средна гора, Северна Странджа и Западни Родопи и разширяване на НП "Пирин". Забрана на сечи в защитените територии и зони, ограничаване на санитарните сечи в старите гори, планирано увеличаване на площта на старите гори.

Основна литература за вида: 1. Патев, 1950. 2. Mountfort, Ferguson-Lees, 1961. 3. Спиридонов, 1985. 4. БДЗП (под печат). 5. BirdLife International, 2004. 6. Mockel, 1988. 7. Reiser, 1894. 8. Boetticher, 1919. 9. Паспалева-Антонова, 1964. 10. Makatsch, 1976. 11. Симеонов, 1967. 12. Нанкинов, Спиридонов, 1980. 13. Иванчев, 2000. 14. Спиридонов, 1982. 15. Yeatman, 1976.

Автор Жеко Спиридонов


Гълъб хралупар (карта на разпространението)

Гълъб хралупар (илюстрация)